legion’s Weblog

Един човек много обичал музиката. По цели нощи стоял край брега на морето и съзерцавал как Луната твори с морските вълни най-прекрасните мелодии на света. Накрая възкликнал:

-О, аз съм роден музикант!!!

На брега до морето човекът издигнал своята пясъчна кула на музиката. Събрали се морските обитатели около кулата и взели да и се възхищават:

-Колко е красива! - възкликнало рачето.
-Колко е неповторима! - възкликнала мидичката.
-Колко е висока! - възкликнала медузата.

Харесали се тези приказки на кулата и тя им отвърнала, премигвайки важно с очи:

-Аз съм възможно най-истинската кула на музиката на света!!!

Зарадвал се човекът, който я издигнал! Качил се на върха на кулата си и видял света от високото.

-Аз съм роден музикант - възкликнал човекът - виждам всичката музика като на длан от високото на моята пясъчна кула на музиката И ТАЗИ МУЗИКА ТАМ ДОЛУ - ТЯ НИЩО НЕ СТРУВА!!!

Чуло го морето, чиято музика човекът някога обичал и в гнява си направило така, че човекът се озовал седнал в средата на локва от кална вода!

Луната потъна зад облаците и човекът за сетен път остана насаме с морето. Вгледа се в него с поглед, блуждаещ в нищото. Морето вече не пееше.

-Море пей ми!!! - изпищя човекът, но в мрака нямаше кой да го чуе.

———————–
П.П. Морето е всъщност разумът на човека, а пясъчната кула на музиката край брега на морето - това е опитът на този човек да се надскочи в своето познание. Що се отнася до морето - това е реалността.