legion’s Weblog

Времето през онзи ден беше облачно, което му придаваше известна мрачност.

Около храм св. Седмочисленици в София, както винаги по това време (обяд), има тълпа. Еднообразието на лицата им, на дрехите им - всичко това издава безличността на тези хора, които минават забързано от там. По пейките също са насядали хора, които очевидно си седят, за да си убиват времето, а не поради някакъв друг мотив. Действие, също толкова обезличаващо, колкото и бързането за никаде, защото и в двата случая възприятието на околната среда е абсолютно изключено и вън от вниманието е сивото небе, играещите наоколо деца, храмът, дърветата с листата им, които се стрелват в танц по своему при всеки повей на вятъра и всичко останало…

На пътя, малко в страни от чешмата, изведнъж сякаш почти от нищото, се появи един крайно странен образ, който следваше да определя като древен. Дядото беше нисичък и се забелязваше в ярко откроение от околния свят заради идеално белелите си коси и брада. Ако не бяха дрехите му, сигурно щях да си помисля, че дядо Мраз е изникнал от някаде за внезапна проверка кое дете слуша и кое не - понеже наоколо играеха деца, та си помислих, че всъщност тази роля много би му подхождала. Но облеклото издаваше друго - избледняла от времето светло - зеленикава връхна дреха, потури и цървули (хм, дядо Мраз утре). В ръцете му - канче, ама така похлупено, че през тесния отвор да не се вижда каквото и да е съдържанието му, т.е. на хората не им е нужно да знаят колко пари има вътре. Но пък исках да знам колко са точно.

И ги засекох тези подробности.Минават хората. А този дядка - поклон, молитва, поклон, молитва и канчето се пълни. Аз броя. В рамките на 10 минути, в които го шпионирах, забелязах как канчето се пълни с главоломна бързина с пари, които като сума малко от инак претрепващите се от работа средностатистически българи едва успяват да изкарат не за 10 минути и не за ден (изкара към 150-200 лева за 10 минути). При това ми наблюдение една особено набожна християнка (която се отчете с 5 лева “помощ”) се завайка на глас над нещастието на този окаяник. Усмихнах се на учудването и.

Така е то, дядото ги изважда от унеса им и хората се размекват при вида на комбинацията от храм и просещ с молитва старец, който така ярко изпъква на фона на тъмните им дрехи, на безизразните им лица, на живота им, живян на автопилот, на тяхната обезличеност… Особено ако дядото по някаква неразбираема причина прилича на дядо Мраз… Дори и у не особено религиозните се събужда някакво дълбоко стаено християнство… И канчето се пълни далеч не със стотинки, а с петолевки и нагоре. Спират се хората, кръстят се редом с дядото…

Може би на тях им прилича повече на светец, отколкото на мен. И аз се изнесох от тайното ми местонаблюдение, като на магия и почти от нищото се озовах до дядото, който за мое удоволствие, се стресна от внезапното осъзнаване на моето присъствие на две педи от неговата особа. Така си ме зяпаше около минута явно не съзнавайки целта на поведението ми - някакъв, дето е целия в бяло (противно на облеклото на всички) му се усмихва (за разлика от всички), само дето не се кръсти (както всички) и пари не дава (особено последното не като всички).

Попитах го от къде е - каза, че е от далече (да бе да, веднага повярвах). После дядото почна да загрява ситуацията и на въпроса ми защо проси, той се направи на глух. Повтарям питанката не повтарям - това е положението, дядото оглуша! Да бе. И за това му повярвах, как ли пък да не му, особено защото първия въпрос го чу много ясно.И като не успя да ме впечатли с молитва по адрес на божия майна и на бога си, го изби на молитва към бога му, да го пази от злото.

Докато дядото молеше своя бог да го пази от злото, то мен моя ум определено ме пазеше от човешката глупост, така че отново просто се усмихнах, обърнах се и си тръгнах, сливайки се с мрачния ден и с тълпата, без да поглеждам назад. Чух само как Молитвата спря на средата. Толкова му пукаше на дядото за Бога му, какво да се прави!

Амин!