Котката
Както е видно, аз съм от тези хора, които са достатъчно луди, че да се захласват по обсъждането на такива неща, каквито са котките.
Това произтича преди всичко от наличието на Котка в дома ми и то не каква да е, а според описанията на Т. Пратчет- на Истинска Котка. Нека да ви запозная. Истинската ми Котка изглежда така:

Аз остро подозирам, че се е приучила да гледа зло, само и само у никое двуного, озовало се в полезрението й, да не остане и грам съмнение какво ще последва, ако не и уйдисва на акъла. Въпросното уйдисване на котешкия и акъл включва галене, чесане зад ушите, хранене, къпане (обича водата, противно на някои други представители на котешкия род) и всякакви други котешки удоволствия да и се доставят когато тя иска или става лошо, но не за нея.
Както можете да се досетите, Мъркалката е бившо улично коте, живяло насам-натам по разни хора (често с разни идеали относно това за какво служи котката в дома), преди да ми бъде предадена в наследство с куп указания за нейните предпочитания и антипатии, които никога не ми се е удавало да спазвам.
Както се полага на всяка Истинска Котка и тази няма строго измислено само за нея си име. В най-общия случай е Мъркалка до колкото повечето от времето си запълва с мъркане, но понякога е Мрънкалка, Гад Недна Слез По Ангелите от Гардероба, Спри да Хапеш и Дереш Гостите Ми, Спри да Скачаш по Вратата, Не Ходи Там, Не Яж Кабелите на Компютъра, Не Дери Мебелите и/или Тапетите и други звучни нейни имена, с които чат-пат огласявам квартала.
Мъркалката е разновидност на вида Пътуваща котка. Тя е Пътуваща Котка преобладаващо с Метро. Понякога, но по-рядко, е Пътуваща Котка с Кола, Такси, Трамвай, Тролей, Автобус, дори два пъти беше Пътуваща Котка с Маршрутка. Пътуването винаги е съпроводено с т.нар. Първоначално Гонене на Котката, обикновено съпроводено с измисляне на нови нейни имена и извикването им. След като веднъж вече е потеглила на път, проблемите приключват.
Като всяка Истинска Котка и моята обича да играе на разни странни игри. Любимата и игра е Криеница из къщи. Правилата са следните. Аз я намирам, след което се крия, тя ме намира, след което тя се крие… И обикновено печели, защото е малка в сравнение с мен и това и дава право да се завира на всякакви места, понякога така, че с часове мога да я търся.
Друго много любимо занимание на Мъркалката е спането. Това зимата е съпроводено с поглед в стил: “Не се прави, че не разбираш- знам, че можеш да Пуснеш Тази Печка”.
Това е накратко какво представлява моята Котка.
февруари 4, 2008 at 6:57 am
Не е съвсем Истинска котка, щом по време на път не прави проблеми, да знаеш…
Аз притежавам (последна от всички до момента, тоест) една ПолуИстинска котка, която е като цяло кротка, не препикава обувки, видът й не е смачкан и дори не ми носи умрели мишки под възглавницата (другите преди нея го правеха с леко злорад поглед ‘А похвали ме сега!). Но тръгнем ли нанякъде, настава пълен ад. Пищи. Излиза от дупки 2 сантиметра в диаметър. Мяука жалобно като банши. Ако се докопа до нещо или някого, стиска с острите си нокти до последно. И тъй нататък.
февруари 4, 2008 at 10:23 am
Мяченето и опитите да изяде чантата (да, достатъчно дебела и кожена, за да не отнеса дране върху себе си), дето пътува вътре, аз отказвам да ги броя за точки на Мъркалката срещу мен. В смисъл такъв- понасям го, колкото и на Гадта да и се иска да е друго.
Само дето накрая в един хубав миг опитите да се изяде Пътното Торбе завършиха с успех за котката.
По-лошото е, че се прецаках след като чантата замина, да взема специална кутия за Пътуващи Котки (пластмасова- а търсих метална, но не би). Късно разбрах, че кутията е правена за Неистински Пътуващи Котки (много важно уточнение). Първото, което се случи, беше, че животинката си отвори сама вратичката, а малко по-късно самата кутия не остана в здрав вид. Ако видиш такава кутия, не я купувай. Безсмислено е.
Сега чакам унищожаването на поредната торба…
февруари 5, 2008 at 9:07 am
Нашите ПолуИстински котки пътуват в ракитова кошница с допълнително добавени (по необходимост) закопчалки от тел. Въпреки това с удивление съм наблюдавала неведнъж как през процеп 2 сантиметра се изсулва трикилограмова котка, която по всички правила на логиката и физиката не би трябвало да може да мине от там.
февруари 5, 2008 at 1:23 pm
Разкажи нещо повече за твоите Мъркалки.
Какви са, що са. Кои са им любимите занимания и любимите бели. Такива ми ти работи. 
февруари 5, 2008 at 1:57 pm
еееййй, живот си живеят вашите зверове … Моят се наложи да го дам на село, че много взе да мърсува на легла и под легла. До толкова ме имаше за собственост, че веднъж дори ме маркира.
февруари 7, 2008 at 7:17 pm
Вече съм сигурна, legion, че котката ти не е никаква Истинска котка.
Няма начин да имаш истинска котка и да говориш за нея като Мъркалка
Една Истинска котка чува по свой адрес Маршоттамбеживотнопроклето!, Млъкникоткочедяволитештавземат! или в най-добрия случай КОТКО!!!! (изкрещяно в лека истерия).
Ясно ми е, че никога не си намирал скрити ‘подаръци’ в леглото си или в обувките си. Иначе не казвам, че нямаше да си обичаш котката, но в тона ти щеше да се прокрадва освен любов (и една странна гордост от притежанието на Истинската котка), но и малко горчивина, защото знаеш, че онова леке от парадните ти доспехи никога няма да излезе, а и да излезеше, миризмата е непреодолима.
февруари 13, 2008 at 8:38 am
О, напротив, Мъркалка е една Истинка Котка, иначе не би сменяла толкова много собственици, преди да стигне до мен, т.е. по смяната на собствениците може да съдиш за нрава и. Но тя просто имаше нещастието да попадне на Истински Професионален Душевад (таковата психолог). Затова много от имената, които са и били давани от предишни собственици, успяха да не се утвърдят (напук на възгледите на Пратчет).
С умиление си спомням как първото име на Мъркалка, дадено от последната й собственичка реших да го изваждам от употреба. То беше истерично многоповтаряно: “Неееееееее!” и се отнасяше до почти всичко, което котката прави, а тя беше с навици да се катери по маса, да атакува храна, оставена за миг без надзор, да дере мебели, респ. дрехи, обувки и всичко, което става за дране всъщност до степен повторна неизползваемост, да хапе всичко, което мърда пред погледа й с атака от нищото (доста народ изяде по този начин и някои хора после не искаха да стоят в една стая с котката) и разни други “хубави” страни на котешкото у нея. Сега е Мъркалка (казвано с много гордост) или Мрънкалка. Е, понякога Истинската Котка в нея се обажда (когато имам гости), но като цяло справянето с характера и е 1 на 0 в моя полза.
февруари 13, 2008 at 12:07 pm
Бу ми навя спомени как моя тиранозавър ми донесе мишка и ми я сложи в пантофата и оттгоава мъжа всяка вечер си слагаше пантофите обратно, за да не го сполети същата съдба. Мдааа … сещам се, че Рех ни оттръва и от два скорпионо … Голямо животно беше!
февруари 13, 2008 at 12:24 pm
При мен мишки няма. Навремето обаче хлебарки се намираха. Но те и котката взаимно не си понесоха. В резултат сега е оцеляла само котката.
Обаче има нещо мило в това да те викне котката ти на лобното място на хлебарката, за да се отчете, че прави нещо за теб. Не е като да ти се налага да дебнеш насекомото с почехлова стратегия.
А въпросното твое коте, за което говориш deni4erо, да не би да е онова същото от логото на блога ти?
февруари 13, 2008 at 2:50 pm
същото
февруари 27, 2008 at 10:30 am
През почивните дни се каня да водя маца на село и днес мисля да купувам пластмасова клетка за целта. Чудя се какво да правя,чувала съм че някои котки повръщат по време на път. Ще и взема и повод с нагръдник,че ако щукне нанякъде,докато сме спрели колата за разни нужди на мъжо..Абе,тръпки ме побиват, дайте акъл за разни хитрости,ако имате опит с превоз на Вашите писани
февруари 27, 2008 at 12:33 pm
Даа… Същата грешка като мен. Не купувай пластмасова клетка. Първото, което котката научава е как да я отвори. Освен това моята котка счупи клетката, която аз и купих и която беше от скъпите (очаквах и от здравите да е, но уви).
Намери си стара и непотребна чанта от кожените с цип.
Но за всяка котка пътуването е индивидуален процес. Зависи колко е уплашена при пътуването- ако е много, може да я избие на реакция в два варианта.
1. Да стане рошава вбесена пухена топка с тенденция да яде и дращи всичко, което е в полезрението и. Тогава не е правилно да се пробваш да я галиш вътре в торбата за успокоение, защото ще те изяде, но ако торбата е от дебела кожа, гушкането през торбата е успокояващо за мацата.
2. Да изпадне в състояние на ужас и да мячи, да повръща, да се напишка от страх. Ако е такова поведението и, отваря се малко отворче в торбата и котката се гали през целия път.
Може и да не е уплашена котката въобще и да няма проблем с пътуването (зависи от това дали котката ви има доверие във вас).
———–
Ако няма да стоите дълго време там, където отивате, по-добре спестете кошмара на котето (и вашия собствен), като му оставите повече храна (суха) и вода. В този случай водата да е в различни съдове, за ако бутне единия, да не остане без вода- това е важно, особено, ако ще се отсъства за повече време. До около 5-6 дена една котка може да си се гледа сама без проблем.
февруари 27, 2008 at 3:31 pm
Да, да, да, да! 5-6 дена котка сама?
Една средностатистическа ПолуИстинска котка е в състояние да преобърне къщата на Хирошима и Нагасаки за 24 часа, какво остава 5-6 дена. По-добре ключовете на по-милозлив съсед или роднина, да я наглежда поне веднъж дневно.
февруари 27, 2008 at 3:44 pm
Моята котка се е уредила със специално помещение, което има пълното право да опитва да унищожава. Такива помещения се наричат обикновено тавански стаи, голями остъклени тераси и всякакви от този род, с достъп до светлина и стабилно заключване. :Р
февруари 27, 2008 at 3:52 pm
За наглеждането от милозливи съседи съм против. Опитах и този вариант. Когато се върнах, таковата, обикалях квартала в типичната описана от Пратчет стратегия, т.е. викайки отчаяно избягалата котка, с надеждата същата да се обади. Тя беше така добра да се обади. Но… От тогава не я оставям други хора да я наглеждат.
февруари 27, 2008 at 4:01 pm
Е, случил си на кофти съседи. Нашите са ок
Наглеждаме си взаимно котките.
Аз пък съм виждала обезумяла котка, оставена да стои сама.