Време за почивка

Боклуците

И от вашите прозорци ли се вижда подобна мила картинка, представляваща купища всевъзможни боклуци, разхвърляни навсякъде другаде, само не и в определените за това места?

Мен специално винаги са ме дразнили онези особи, които решават, че най-добрият възможен начин да се реши проблемът с буклука в домовете им е, като го изхвърлят директно през прозореца на жилището си, образувайки в подблоковото пространство сметище. В същото това сметище си играят децата на същите тези хора- не за друго, но замърсявяният обект, поне при мен де, е освен всичко друго и детска площадка с люлки, пързалки и подобно. И като погледна през прозореца, вместо да се радвам на играещите си долу деца, някак изтръпвам. Що ли зарази са там долу? И в самия вход (съседен на моя) защо не се организират и да  насвият перките на мърлячите, да изчистят и да се поддържа?

 Ако има някой, преживял подобен проблем, моля да сподели как е бил разрешен. От обмяната на опита може да излезе нещо полезно.

И да си дяволопоклонник не е лесно

(препоръчвам за по-цялостно виждане на тъпата физиономия на козела, да се кликне върху картинката)

Впечатлих се от писанията на Longanlon за скиновете (тук)

И ето че реших да създам нещо подобно, но за дяволопоклонниците (някой ден може и за почитателите на Ла Вей да напиша нещо, ако не ме домързи).

Това, дяволопоклонниците, са едни такива същества, които са адски много убедени в съществуването на някоя (или на всички) от следните висши особи: Дявол, Сатана, Луцифер, Демони. И смятат, че им дължат някакво поклонение.

Както не е лесно да си скин, така и да си дяволопоклонник не е лесно.

За да си признат дяволопоклооник, трябва да ти се намират някакви такива особености: да имаш множество суитчъри с картинки на метал състави, които не слушаш реално, да гледаш мрачно и зловещо и да бъдеш страшилището за уличните кучета, заради убеждението си, че последните са идеални за жертвопринасяне и разбира се страшилището за бабата-набожна християнка от входа и не на последно място- страшилищните скинове.

Това е свързано с редица трудности. Главно защото дяволопоклонниците са в по-голямата си част тийнове и поотраснали малко над тази възраст, но с недоизживяно детство.

Да вземем например обзавеждането с външен вид на метал. То струва пари. А повечето тийнове с такива не разполагат. Затова крайният резултат от опитите им да се бият в гърдите като част от метал-културата изглежда така: кубинки, носени до последна фаза на изгниване и разпад, черни дънки в мърляв вид на високо ниво на препатилост и сива (някога трябва да е била черна, но това наистина е било някога) тениска или суитчър с картинка на някакъв метал състав. Към това вървят неизменно мешка (посъдрана) и артефакти, купени на безценица от близкия метал магазин. Артефактите понякога са носени в странна комбинация. Примерно прав и обърнат пентаграм на едно (важното е да има).

Другата трудност се състои в това да се гледа мрачно и зловещо. Работата е там, че единственото нещо, което може да постигне един тийн, когато все пак реши да изгледа някой възрастен мрачно и зловещо, е да го разсмее. Не. Не е лесно да си дяволопоклонник. Определено.

За жертвопринасянето на уличните кучета от дяволопоклонници… Да… Страшно е за кучетата… Но… Аз поне някак не мога да си представя за какво му е на… Хм… дай да го пиша Сатана навсякъде, за по лесно (ако и да е неправилно)… Та за какво му е на Сатаната това кучешко? Ще ги яде в отвъдното тези кучета ли? Така, с ориз на фурна?

Идва ред да се занимаем и с по-големите проблеми на това да си дяволопоклонник, а именно бабите-многонабожни християнки и скиновете.

Както е известно, бабите от гореописания вид имат цялото свободно време на света, за да дебнат целокупното дяволопоклонническо население в тази държава и да го заливат с всевъзможни атаки, вариращи от цитати на библията, до обявяване дори на стола, на който дяволопоклонника седи, за дяволски. Това често е съпроводено с истерия от страна на бабата, която най-ненадейно изскача точно там, където дяволопоклонникът не я очаква и започва да му чете морал. Трудно е да бъдеш страшилище за такава баба. Тя обикновено е победител в кръстоносните и походи срещу дяволопоклонниците, така че последните често бягат в момента, в който видат въпросният враг да се задава.

Не така обаче стоят нещата с другия основен враг на дяволопоклонниците, а именно - скиновете. Тези китни защитници на световната справедливост винаги са имали проблеми с броенето до десет. Но за сметка на това пък, скиновете за евреите знаят, че носят шестолъчни звезди. Затова, когато пред погледа им се изпречи дяволопоклонник, след кратък опит за осмисляне на пентаграма, решават, че виждат евреин. И става интересно. Още не е ясно коя от двете младежки групировки ще вземе победното място- тази на дяволопоклонниците или тази на скиновете.

Абсурдът на религиозността

На всички, които ме познават, е добре известно - аз съм от Слончовистите. За ваше сведение по света те наброяват няколко милиона, а свещената им книга е много добре продаваема. Дори в момента се превежда на един много забутан африкански диалект. Хората, които го говорят, са бая неграмотнички, понеже не са случили да са част от богата държава и нямат училища и болници със света. Ама за сметка на това пък са 30 милиона и се очакват не лоши приходи от продажба, та Слонокнигата се превежда на никому неизвестния им език, че иначе няма как да е на първо място по продаваемост.

Със сигурност вече си мислите сега, че такова нещо Летящи Розови Слончета не може да съществува и само ви губя времето. Обаче има свидетели, дето са Го видяли (как лети). Хей там горе има снимка на Летящ Розов Слон. Няма лъжа, няма измама.

Летящите Розови Слончета са виновни за задръстванията на бул. Ц. шосе в София.

Има ли задръствания на този булевард- има. Следователно това е моето най-голямо доказателство, че Летящите Розови Слончета съществуват. Защото за снимката току виж сте ме обвинили, че е правена на Photoshop или че не изобразява никаква висша сила (или и двете)… Ей, ама и вие що сте седнали да разсъждавате, вместо да вярвате в Летящия Слон и да го почитате. Никакво разсъждение не ви трябва, защото вярата е над всичко.

Редно e сега, след като така убедително доказах съществуването на тези Слончета, да ви укажа къде да ги търсите, че съвсем да се убедите в правотата на думите ми. Да погледнете нагоре към небето, за да видите как лети слон? Ама разбира се. Гледайте. Само да ви подшушна, че те хората от толкова много столетия наред ги търсят и с телескопи, и с оптически, и с ред други джаджи, обаче това Слончетата са много по-висши създания в сравнение с хората (нали разбирате) и трудничко така, таковата, се виждат. Което е най-голямото доказателство, че те съществуват.

Ама не е ли така - кажете ми? Ако бяха някакви си там обикновени Слончета, до сега да са намерени стотици хиляди пъти. Но цаката е там, че тези Слончета са хипер мега ултра ВИСШИ. Искате да се докоснете до тях? Тогава ПОЧУВСТВАЙТЕ ГИ. Събудете слончовистите у вас самите. И ще разберете защо съществуват задръстванията, което е една много интересна история, която Слончетата са поверили на едни определени избрани хора, наречени слонопророци, които ще се убедите, че са едни изключително мъдри и благочестиви радетели за всичко най-добро и най-хубаво на този свят. Техните слонопророчества може да бъдат прочетени в Слонокнигата.

И понеже знам, че ви е интересно, ето я историята за задръстванията и тяхната поява.

Някога имаше една Летяща Розова Слоница, която даде живот на всички коли… Не… Обърках историята, тази е твърде стара, слонопророкът е писал така, че само неговите съвременници да му схващат, несъвършена диктовка. Забравете.

Имало Множество Летящи Розови Слончета… Някои от тях си имали и способност да се возят с колесници по небето… Ъъъъ… Не беше и тази история. Пак е доста стара. Колесници! Пфу. Поне едно ферари в цвят червен да беше, а то… Забравете. И тук слонопророците така… Те не дочули.
——
Някога улиците бяха пусти и необитаеми и Розов Слон летеше над тях. И скуката Го мореше, а ушите Го боляха, щото с тях летеше.

И Видя Той, че Улицата е неогледна и скучна. И се замисли. И настана ден Първи. Появиха се асфалт и тротоар. И Видя Слонът, че това беше Добро. И настана ден Втори. Появиха се автомобилите. И Видя Слонът, че това също е много добро, та съвсем се вдъхнови. После за разнообразие реши да настане ден Трети. Появиха се Пътните знаци. И Видя Слонът, че това беше идеално, но не и достатъчно. Затова настана ден Четвърти. Появиха се Светофарите. И Видя Слонът, че това беше прекрасно, но нещо липсваше. Така дойде Петия ден. Появи се мъжът. И Слонът му рече - “Ще си управляваш автомобила, който имаш”. И видя, че е направил нещо хубаво. И дойде Шестия ден. Слонът реши, че по улиците трябва и жени да карат, та ги създаде. И завеща на хората да карат внимателно, спазвайки стриктно правилника за движение по пътищата. А на седмия ден Слонът реши, че се уморил, затова прочие неделята е почивен ден (редно е да подражаваме на Великия Умен Летящ Розов Слон и да почиваме в този ден).

Но хората прекалиха с Добрината на Летящия Розов Слон. Започнаха да карат с прекалено висока непозволена скорост в пияно състояние и се появиха Катастрофите. И се ядоса Слонът, че хората не опазиха неговите Святи завети, затова реши да ги накаже. И създаде бул. Цариградско шосе, след което създаде Задръстванията по него.

Затова нека да бъдем истински Просветнати и Увиснали по отношение на Летящия Розов Слон, чието съществуване е неоспорим факт. И не се притеснявайте. Не е нужно да поставяте своята вяра в Слона на централно място във вашия живот, т.е. ако има Летящ Розов Слон, има. Ако няма - значи няма. Нищо не зависи от вас. Само не забравяйте, че ако вярвате в Него, няма какво да загубите, а ако не вярвате и като умрете, Слонът ще ви прати право в Адското Задръстване, че идете се оправяйте после.

Котката

Както е видно, аз съм от тези хора, които са достатъчно луди, че да се захласват по обсъждането на такива неща, каквито са котките.

Това произтича преди всичко от наличието на Котка в дома ми и то не каква да е, а според описанията на Т. Пратчет- на Истинска Котка. Нека да ви запозная. Истинската ми Котка изглежда така:

Аз остро подозирам, че се е приучила да гледа зло, само и само у никое двуного, озовало се в полезрението й, да не остане и грам съмнение какво ще последва, ако не и уйдисва на акъла. Въпросното уйдисване на котешкия и акъл включва галене, чесане зад ушите, хранене, къпане (обича водата, противно на някои други представители на котешкия род) и всякакви други котешки удоволствия да и се доставят когато тя иска или става лошо, но не за нея.

Както можете да се досетите, Мъркалката е бившо улично коте, живяло насам-натам по разни хора (често с разни идеали относно това за какво служи котката в дома), преди да ми бъде предадена в наследство с куп указания за нейните предпочитания и антипатии, които никога не ми се е удавало да спазвам.

Както се полага на всяка Истинска Котка и тази няма строго измислено само за нея си име. В най-общия случай е Мъркалка до колкото повечето от времето си запълва с мъркане, но понякога е Мрънкалка, Гад Недна Слез По Ангелите от Гардероба, Спри да Хапеш и Дереш Гостите Ми, Спри да Скачаш по Вратата, Не Ходи Там, Не Яж Кабелите на Компютъра, Не Дери Мебелите и/или Тапетите и други звучни нейни имена, с които чат-пат огласявам квартала.

Мъркалката е разновидност на вида Пътуваща котка. Тя е Пътуваща Котка преобладаващо с Метро. Понякога, но по-рядко, е Пътуваща Котка с Кола, Такси, Трамвай, Тролей, Автобус, дори два пъти беше Пътуваща Котка с Маршрутка. Пътуването винаги е съпроводено с т.нар. Първоначално Гонене на Котката, обикновено съпроводено с измисляне на нови нейни имена и извикването им. След като веднъж вече е потеглила на път, проблемите приключват.

Като всяка Истинска Котка и моята обича да играе на разни странни игри. Любимата и игра е Криеница из къщи. Правилата са следните. Аз я намирам, след което се крия, тя ме намира, след което тя се крие… И обикновено печели, защото е малка в сравнение с мен и това и дава право да се завира на всякакви места, понякога така, че с часове мога да я търся.

Друго много любимо занимание на Мъркалката е спането. Това зимата е съпроводено с поглед в стил: “Не се прави, че не разбираш- знам, че можеш да Пуснеш Тази Печка”.

Това е накратко какво представлява моята Котка.